X-real (Иван Иванов) X-real (Иван Иванов)
175
May 25, 2007, 4:47 PM

Двама

  Poetry
628 0 2
 Двама събрахме се ний
 от два свята далечни.
 От две странни съдби
 да сътворим две ярки звезди.
 Два пъти се докоснахме с тебе
 в два сладки мига от вечерното небе.
 Два погледа вперени,

 после -

 две ранени души.
 Две чувства простреляни
 с две думи, от които боли.
 Двама събрахме се ний,
 в двама едно да гори,
 двама разделихме се ний -
 поне едното нека блести.
 
 24.05.2007   21:11

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • meshugaat (Лили)
    meshugaat (Лили)
    Много ми харесва!поздравче
  • Natasha (Нати)
    Natasha (Нати)
    "двама разделихме се ний -
    поне едното нека блести."

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0