3 мая 2024 г., 15:32

Двама

855 2 4

       Двама сме – два пясъчни жерава на хълма студен –

                                  -  лед и замръзнали храсти...

Двама сме – две умиращи птици в мразовития ден –

                                  -   късче отлитащо щастие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Кирков Все права защищены

Произведението е включено в:

1979-та: Няколко стихотворения 🇧🇬

1979-та: Няколко стихотворения
0,01 BGN
1.2K

Комментарии

Комментарии

  • Драга Скитница, благодаря! В началото и аз го написах така - "изгубено". Но малко след това почувствах, че при птиците всичко отлита - и щастие, и живот... Те за това именно са птици! За мен това е болезнена тема - не зная виждали ли сте двойка птици - гъски, патици... - през януари на леда на някоя река..., и една от тях е ранена, и не може да лети. Другата остава до нея. И по-късно умира също - малко след ранената. Заедно.
  • Благодаря Patrizzia!
  • Хубаво! Много! Добре дошъл!
  • Хареса ми! Кратко! Може би ще повторя финала, но е като късче изгубено щастие...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...