3 мая 2024 г., 15:32

Двама

848 2 4

       Двама сме – два пясъчни жерава на хълма студен –

                                  -  лед и замръзнали храсти...

Двама сме – две умиращи птици в мразовития ден –

                                  -   късче отлитащо щастие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Кирков Все права защищены

Произведението е включено в:

1979-та: Няколко стихотворения 🇧🇬

1979-та: Няколко стихотворения
0,01 BGN
1.2K

Комментарии

Комментарии

  • Драга Скитница, благодаря! В началото и аз го написах така - "изгубено". Но малко след това почувствах, че при птиците всичко отлита - и щастие, и живот... Те за това именно са птици! За мен това е болезнена тема - не зная виждали ли сте двойка птици - гъски, патици... - през януари на леда на някоя река..., и една от тях е ранена, и не може да лети. Другата остава до нея. И по-късно умира също - малко след ранената. Заедно.
  • Благодаря Patrizzia!
  • Хубаво! Много! Добре дошъл!
  • Хареса ми! Кратко! Може би ще повторя финала, но е като късче изгубено щастие...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...