3 may 2024, 15:32

Двама

  Poesía » Otra
853 2 4

       Двама сме – два пясъчни жерава на хълма студен –

                                  -  лед и замръзнали храсти...

Двама сме – две умиращи птици в мразовития ден –

                                  -   късче отлитащо щастие...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Кирков Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

1979-та: Няколко стихотворения 🇧🇬

1979-та: Няколко стихотворения
0,01 BGN
1.2K

Comentarios

Comentarios

  • Драга Скитница, благодаря! В началото и аз го написах така - "изгубено". Но малко след това почувствах, че при птиците всичко отлита - и щастие, и живот... Те за това именно са птици! За мен това е болезнена тема - не зная виждали ли сте двойка птици - гъски, патици... - през януари на леда на някоя река..., и една от тях е ранена, и не може да лети. Другата остава до нея. И по-късно умира също - малко след ранената. Заедно.
  • Благодаря Patrizzia!
  • Хубаво! Много! Добре дошъл!
  • Хареса ми! Кратко! Може би ще повторя финала, но е като късче изгубено щастие...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...