Когато вечер пламнат фенерите

и дъждът непрестанно вали,

светлините повтарят рефрените

на любовния блус до зори.

И дъждовните капки танцуват,

в кръг въртят пирует до забрава,

двама души целувки купуват

и горчиво кафе със сметана.

Чадъри си нямат за вкъщи,

нито пари за скъпо такси,

но смехът мил е все същия,

а на пръста й съдбата блести.

Ще се насладят на звездния миг

в тази есен - дъждовно момиче.

Не бързат.Слушат безгласния вик

на двете кристални думи обични.