27.09.2017 г., 19:28  

Двама в дъжда

897 0 1

Когато вечер пламнат фенерите

и дъждът непрестанно вали,

светлините повтарят рефрените

на любовния блус до зори.

 

И дъждовните капки танцуват,

в кръг въртят пирует до забрава,

двама души целувки купуват

и горчиво кафе със сметана.

 

Чадъри си нямат за вкъщи,

нито пари за скъпо такси,

но смехът мил е все същия,

а на пръста й съдбата блести.

 

Ще се насладят на звездния миг

в тази есен - дъждовно момиче.

Не бързат.Слушат безгласния вик

на двете кристални думи обични.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...