27 sept 2017, 19:28  

Двама в дъжда

  Poesía
899 0 1

Когато вечер пламнат фенерите

и дъждът непрестанно вали,

светлините повтарят рефрените

на любовния блус до зори.

 

И дъждовните капки танцуват,

в кръг въртят пирует до забрава,

двама души целувки купуват

и горчиво кафе със сметана.

 

Чадъри си нямат за вкъщи,

нито пари за скъпо такси,

но смехът мил е все същия,

а на пръста й съдбата блести.

 

Ще се насладят на звездния миг

в тази есен - дъждовно момиче.

Не бързат.Слушат безгласния вик

на двете кристални думи обични.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....