27 sept 2017, 19:28  

Двама в дъжда

  Poesía
901 0 1

Когато вечер пламнат фенерите

и дъждът непрестанно вали,

светлините повтарят рефрените

на любовния блус до зори.

 

И дъждовните капки танцуват,

в кръг въртят пирует до забрава,

двама души целувки купуват

и горчиво кафе със сметана.

 

Чадъри си нямат за вкъщи,

нито пари за скъпо такси,

но смехът мил е все същия,

а на пръста й съдбата блести.

 

Ще се насладят на звездния миг

в тази есен - дъждовно момиче.

Не бързат.Слушат безгласния вик

на двете кристални думи обични.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...