Двама в дъжда
Когато вечер пламнат фенерите
и дъждът непрестанно вали,
светлините повтарят рефрените
на любовния блус до зори.
И дъждовните капки танцуват,
в кръг въртят пирует до забрава,
двама души целувки купуват
и горчиво кафе със сметана.
Чадъри си нямат за вкъщи,
нито пари за скъпо такси,
но смехът мил е все същия,
а на пръста й съдбата блести.
Ще се насладят на звездния миг
в тази есен - дъждовно момиче.
Не бързат.Слушат безгласния вик
на двете кристални думи обични.
© Вяра Николова All rights reserved.
