24 июн. 2008 г., 14:53

Дванадесет етажа самота 

  Поэзия
1099 0 26

Дванадесет етажа самота,

дванадесет безкрилия - панелни...

Седя във стаята и слушам как мълча.

И тихото боли като безверие.

Дванадесет етажа самота...

Разхождам се по стълбите нагоре,

а шпионките се взират с празнота

в ранимите желания за полет.

И дървено пред мен мълчат врати

със стиснати ключове между зъбите.

На праговете колко страх ли бди -

по кучешки от всеки шум се буди...

Дванадесет етажа самота,

преглъщана към осем с новините.

Съзвездия, простреляли нощта,

която пада тежка. И убита.

И сънищата дълго я кървят,

облечени в чаршафите си бели...

Притискайки във шепите си път,

в панелните квадрати сме се спрели...

Дванадесет етажа самота.

Заченати безкрилия в стените.

Панелно ми е. Искам да крещя!

... Но птиците в бетона не политат...

© Инна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Птиците в бетона, да... за тях най-много ме е жал...
  • Прекрасен стих!!!
    Браво!!!
  • !!!
    ...направо ме разтрепера...
    този стих ми стана любим!невероятен е!
  • Отвори Всички прозорци...
    И ..затвори очите си.........

    ............

    Усмивки - от мен............
  • Яко, много!
  • Влюбих се в този стих !!! Поздравявам те!!
  • Но ти летиш чрез поезията си, Инна! Поздравления!!!
  • много стойностно...!
    невероятна си, мила Инна...с обич.
  • "но птиците в бетона не политат"с този стих направо ме сграбчи за гърлото,страхотно ми въздейства.
  • Затворени в бетонни домове,
    с решетки по прозорци и по двери,
    квадратна свободата ни зове,
    вместо усмивки, знаем да треперим...

    Под ключ държиме себе си, дори
    и огледалото е страх във всеки дом...
    Робуваме на низост и пари...
    Сърцата ни са сякаш от бетон....




  • Сиво на кубчета - кубчета сивота...
    Много здрав стих! Много!

    Ave

  • Панелките са ужасно депресиращи!
    Прекрасен стих, Ина!
  • Моите уважения, Инна!!! Пишеш както винаги... Невероятно!!!
  • Страхотно!
  • Страшно истински стих!

    "На праговете колко страх ли бди -
    по кучешки от всеки шум се буди..."
    Веднъж правих анкета по домовете и на една от вратите ми отвори немощен глуховат дядо. Още преди да успея да обясня за какво става дума, ми се тросна с безсилен гняв:
    "Ще крадеш ли, давай влизай, какво чакаш?!"...
    Не че изглеждам като крадец де =)
  • мдааааа
    дванадесет етажа
    как да ги разбиеш на пух и прах..
  • Поздравления!
    Усеща се силата на стиха ти във всяка една дума!
    Големи и силни сравнения!
  • При мен са само седем!
    Разстреля ме!
  • Браво,Инна!!!
  • Браво, Инна!!! Аплодисменти!!!
  • "Дванадесет етажа самота,
    преглъщана към осем с новините."

    Вгорча ми!
    Най!

  • Страхотно!
  • Невероятно силен стих!Поздрави!
  • Толкова силен стих!!!
    Невероятно усещане!
    Искрен поздрав, мила!!!
  • Но могат да летят на свобода,
    далеч от всички сивкави панели
    мечтите ти. Те имат си крила.
    Стените тях едва ли биха спрели.
  • много хубаво!
    браво!
Предложения
: ??:??