Дванадесет етажа самота
Дванадесет етажа самота,
дванадесет безкрилия - панелни...
Седя във стаята и слушам как мълча.
И тихото боли като безверие.
Дванадесет етажа самота...
Разхождам се по стълбите нагоре,
а шпионките се взират с празнота
в ранимите желания за полет.
И дървено пред мен мълчат врати
със стиснати ключове между зъбите.
На праговете колко страх ли бди -
по кучешки от всеки шум се буди...
Дванадесет етажа самота,
преглъщана към осем с новините.
Съзвездия, простреляли нощта,
която пада тежка. И убита.
И сънищата дълго я кървят,
облечени в чаршафите си бели...
Притискайки във шепите си път,
в панелните квадрати сме се спрели...
Дванадесет етажа самота.
Заченати безкрилия в стените.
Панелно ми е. Искам да крещя!
... Но птиците в бетона не политат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
