15 авг. 2010 г., 21:40

Две

689 0 3

Не чувам. Нищичко не чувам.
Светът се спука, в нещо ново се преля.
Сърцето отказва да тактува.
Дишам ли? И как всичко е толкова друго сега!

Изтриха се за секунди 
толкова подробности, дребнавости,
толкова мисли, суетни и ненужни.
Светът се спука. Вече не е пагубен.

И ето го там, лилавее,
екскурзовод за новите ми светове.
От днес знам какво е истински през сълзи да се смееш
и днес разбрах колко съм чакала чертите да са две.

14.08.2010г.
гр. Сан Фернандо

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...