Две...
Две думи, в сърцето кървящи,
напомнящи отминали дни.
Две сълзи, от болка горящи,
разтапят се и силно боли.
Две души, надалеч побегнали,
към пусти ливади и сухи треви.
Пътя напред със зеници погледнали,
пребродили дъжд и мъгли.
Две сърца, от огън и жар обгорени,
глътка щастие от живота отпили.
От мраз и студ са те вкочанени,
единствено любовта дарява им сили.
Две имена, грешно написани,
сляти в една забранена любов.
Мъж и жена да се обичат, орисани
от жестокия, тежък живот!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иваничка Петкова Все права защищены
