Две думи, в сърцето кървящи,
напомнящи отминали дни.
Две сълзи, от болка горящи,
разтапят се и силно боли.
Две души, надалеч побегнали,
към пусти ливади и сухи треви.
Пътя напред със зеници погледнали,
пребродили дъжд и мъгли.
Две сърца, от огън и жар обгорени,
глътка щастие от живота отпили.
От мраз и студ са те вкочанени,
единствено любовта дарява им сили. ...