22 мая 2007 г., 23:13

ДВЕ БЕЛИ РОЗИ 

  Поэзия
1249 0 6
 

    ДВЕ БЕЛИ РОЗИ


  Две  бели рози стискам  в ръката,

 А сълзите ми се сливат със  дъжда.

На сърцето ми е легнала тъгата

 като неканен гост при мен е дошла.


Две бели рози аз лекичко поставям

На мраморната плоча и шептя....

Гласът ти вече почти забравям,

Но не и казаните съвети и слова.


Две бели рози на тебе ти поднасям

И забивам нокти в черната земя...

Животът е жесток,не го понасям,

Отне те той от мен и любовта.


Две бели рози  гледам и се моля,

За твоята нежна и добра душа...

Тръгвам си и знам ,че на завоя

Ще ме чака пак безмилостната самота...

© something else Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бели рози-две сълзи отронени-и безмилостната самота!Трогна ме този с този стих, Вили!
  • НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ.ЧОВЕК С КРАСИВА ДУША КАТО ТВОЯТА ЩЕ НАМЕРИ ПАК ДОСТОЕН ЧОВЕК,КОЙТО ДА ГО ОБИЧА
  • Този стих е страхотен, можеш да разплачеш и най-коравото сърце...
    Поклон!
  • Много тежък, прекрасен стих си написала, мила...
    Поклон за любимите!
  • Без предел е мъката, когато загубим близки хора.
    Тежък стих си написала. Кураж, Вилияна.
  • Поклон!!!
Предложения
: ??:??