ДВЕ БЕЛИ РОЗИ
ДВЕ БЕЛИ РОЗИ
Две бели рози стискам в ръката,
А сълзите ми се сливат със дъжда.
На сърцето ми е легнала тъгата
като неканен гост при мен е дошла.
Две бели рози аз лекичко поставям
На мраморната плоча и шептя....
Гласът ти вече почти забравям,
Но не и казаните съвети и слова.
Две бели рози на тебе ти поднасям
И забивам нокти в черната земя...
Животът е жесток,не го понасям,
Отне те той от мен и любовта.
Две бели рози гледам и се моля,
За твоята нежна и добра душа...
Тръгвам си и знам ,че на завоя
Ще ме чака пак безмилостната самота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© something else Все права защищены
