Две чувства
Когато сме жестоко наранени,
тогава срутва се света,
а щом обичаме, сме окрилени
от нежност и от доброта.
Владеят нашите души
две бурни чувства - обич и тъга,
едното сили дава, другото руши.
Кое ли чувство в тебе е сега?
Дали от обич ти си окрилен
и чувства чудни в теб звънят,
или от болка си така сразен,
че във сърцето раните кървят?
Дали от обич иде ти да викнеш,
че любовта ти е като река,
или от болка ще отритнеш
подадена в беда ръка?
И двете чувства ни владеят.
Кое от тях все побеждава?
И двете във сърцата ни живеят,
но винаги едното надделява.
тогава срутва се света,
а щом обичаме, сме окрилени
от нежност и от доброта.
Владеят нашите души
две бурни чувства - обич и тъга,
едното сили дава, другото руши.
Кое ли чувство в тебе е сега?
Дали от обич ти си окрилен
и чувства чудни в теб звънят,
или от болка си така сразен,
че във сърцето раните кървят?
Дали от обич иде ти да викнеш,
че любовта ти е като река,
или от болка ще отритнеш
подадена в беда ръка?
И двете чувства ни владеят.
Кое от тях все побеждава?
И двете във сърцата ни живеят,
но винаги едното надделява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванка Морарова Все права защищены
