Две деца
Две деца
В небето облаци златисти
напомнят ми за дни отминали и чисти,
за две деца, невръстни, непокорни
и техните мечти, невинни, неуморни.
Животът бе за тях и смях, и песен,
но знаеха, че пътят често бива и нелесен.
И смело стъпваха, напред вървяха,
щастие и болка всеки ден деляха.
Отдавна вече пораснаха децата,
любов запазили дълбоко във сърцата.
Прекъсна общия им път съдбата,
но приятелството, то остава живо във душата.
В небето облаци златисти
напомнят ми за дни отминали и чисти,
за две деца, невръстни, непокорни
и техните мечти, невинни, неуморни.
Животът бе за тях и смях, и песен,
но знаеха, че пътят често бива и нелесен.
И смело стъпваха, напред вървяха,
щастие и болка всеки ден деляха.
Отдавна вече пораснаха децата,
любов запазили дълбоко във сърцата.
Прекъсна общия им път съдбата,
но приятелството, то остава живо във душата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вероника Борисова Все права защищены
