May 30, 2008, 8:11 PM

Две деца 

  Poetry
492 0 7
Две деца

В небето облаци златисти
напомнят ми за дни отминали и чисти,
за две деца, невръстни, непокорни
и техните мечти, невинни, неуморни.

Животът бе за тях и смях, и песен,
но знаеха, че пътят често бива и нелесен.
И смело стъпваха, напред вървяха,
щастие и болка всеки ден деляха.

Отдавна вече пораснаха децата,
любов запазили дълбоко във сърцата.
Прекъсна общия им път съдбата,
но приятелството, то остава живо във душата.

© Вероника Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??