Две думи

21 авг. 2024 г., 21:30

Поэзия

108 2 2

ДВЕ ДУМИ

... изглежда, мене Господ Бог ме пази – над сънищата мои даже бди,

във времена на скърби, мъст, омрази ме крие от връхлитащи беди,

не ме натриса в срутени химери, в напразни въжделения, мечти,

стани – ми казва, – и ходи, Валерий! – и бъхтя след Господните пети,

пътеките на Бог ме водят в храма – от там нататък следват небеса,

по-тихи от сълзичката на мама, по-светли и от утринна роса! –

през звездните пелюри на Всемира аз вече гледам с обич този свят –

във всекиго край себе си съзирам приятел мой, по-скъп дори от брат,

поема ли по сетните си друми на хълма – през сребристите роси,

ще ви река обичам ви! – две думи, с които слезе Бог – да ни спаси.