Две думи
ДВЕ ДУМИ
... изглежда, мене Господ Бог ме пази – над сънищата мои даже бди,
във времена на скърби, мъст, омрази ме крие от връхлитащи беди,
не ме натриса в срутени химери, в напразни въжделения, мечти,
стани – ми казва, – и ходи, Валерий! – и бъхтя след Господните пети,
пътеките на Бог ме водят в храма – от там нататък следват небеса,
по-тихи от сълзичката на мама, по-светли и от утринна роса! –
през звездните пелюри на Всемира аз вече гледам с обич този свят –
във всекиго край себе си съзирам приятел мой, по-скъп дори от брат,
поема ли по сетните си друми на хълма – през сребристите роси,
ще ви река обичам ви! – две думи, с които слезе Бог – да ни спаси.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
