3 дек. 2020 г., 15:04  

Две души се Любят в необята

1.4K 2 4

Моя си - и двамата го знаем -

аз съм твой - на двамата е ясно -

да се Любим двамата мечтаем, 

лудо, без табута, страстно. 

 

И го правим - сливаме тела -

две души се Любят в необята. 

Няма край Любовната игра, 

Любят се душите и телата. 

 

Срещнахме се, пътищата сляхме, 

как се случи даже и не питаме. 

Сляхме се и в Любовта литнахме,

в Щастието бездумно... че се Имаме...

 

03.12.2020.

 

Георги Каменов 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти от сърце, Катя 🌹
  • Хареса ми стиха ти , Георги! Поздравления!
  • Да, Лили, който не познава Любовта, не познава и живота...
    Благодаря ти 🌹
  • “Срещнахме се, пътищата сляхме,
    как се случи даже и не питаме.
    Сляхме се и в Любовта литнахме,
    в Щастието бездумно... че се Имаме...”

    Ах, любов! В теб човек лети,
    без да има нужда от крила.
    Сърцето едно е с земята и небето,
    Върви или лети, значение няма.
    Просто пърха, лудо трепти.
    Прескача, тича, па се спре.
    Времето за миг да поспре,
    но дори тогава безспир тупти.

    Сърдечни поздрави, Георги! ☺️

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....