14 июл. 2018 г., 18:30

Две дъги (по Яворов)

791 3 7

 

Две дъги - душата на природата.

В две девствени дъги.
Стихове, мелодия.
Тайните си не издават те.
Човекът е в беда, 
дъги,
Човекът е в беда.
Обхванат е от меланхолия.
Бездънна е човешката душа -
Свидетелства вековната история.
Безбрежна е човешката душа,
обхваната от меланхолия.
И тайните си не издава тя.
Човекът е в беда,
дъги,
Човекът е в беда.
Създадени в мелодия
момък и мома.
Две стройни начала,
сълзи в сърцето на природата,
две слънчеви деца, 
лъчи на вечната хармония!


2001г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© РоузМадърColdRevenge Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Еиа! 🌷
  • Чудесно е!
  • Безкрайно ти благодаря, ще се постарая тогава И да, вярно е това за стиха ти...
  • Не съм съгурен дали съм го публикувал някъде, но мисля че не...
    Следващите редове, са написани от мен, но сякаш са за теб...

    Стих

    Стихът ми, е всякога надежда!
    Лекува рани, бърше сълзи,
    плете живота с тънка прежда,
    нощем в ухото ти шепти.

    Пренася те в безкрайна шир.
    Пъстри ивици въображение,
    виждат в гьола бистър вир,
    а в идея, твърдо намерение.

    Стихът, приятел и слушател,
    не критикува нищо в теб.
    Той душевен покровител,
    очаква новия ти ред!

    Иван Иванов-Делиниколов
  • Благодаря ти Не вярвах, че ще се хареса стиха ми.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...