14.07.2018 г., 18:30

Две дъги (по Яворов)

795 3 7

 

Две дъги - душата на природата.

В две девствени дъги.
Стихове, мелодия.
Тайните си не издават те.
Човекът е в беда, 
дъги,
Човекът е в беда.
Обхванат е от меланхолия.
Бездънна е човешката душа -
Свидетелства вековната история.
Безбрежна е човешката душа,
обхваната от меланхолия.
И тайните си не издава тя.
Човекът е в беда,
дъги,
Човекът е в беда.
Създадени в мелодия
момък и мома.
Две стройни начала,
сълзи в сърцето на природата,
две слънчеви деца, 
лъчи на вечната хармония!


2001г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РоузМадърColdRevenge Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Еиа! 🌷
  • Чудесно е!
  • Безкрайно ти благодаря, ще се постарая тогава И да, вярно е това за стиха ти...
  • Не съм съгурен дали съм го публикувал някъде, но мисля че не...
    Следващите редове, са написани от мен, но сякаш са за теб...

    Стих

    Стихът ми, е всякога надежда!
    Лекува рани, бърше сълзи,
    плете живота с тънка прежда,
    нощем в ухото ти шепти.

    Пренася те в безкрайна шир.
    Пъстри ивици въображение,
    виждат в гьола бистър вир,
    а в идея, твърдо намерение.

    Стихът, приятел и слушател,
    не критикува нищо в теб.
    Той душевен покровител,
    очаква новия ти ред!

    Иван Иванов-Делиниколов
  • Благодаря ти Не вярвах, че ще се хареса стиха ми.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...