14.07.2018 г., 18:30

Две дъги (по Яворов)

788 3 7

 

Две дъги - душата на природата.

В две девствени дъги.
Стихове, мелодия.
Тайните си не издават те.
Човекът е в беда, 
дъги,
Човекът е в беда.
Обхванат е от меланхолия.
Бездънна е човешката душа -
Свидетелства вековната история.
Безбрежна е човешката душа,
обхваната от меланхолия.
И тайните си не издава тя.
Човекът е в беда,
дъги,
Човекът е в беда.
Създадени в мелодия
момък и мома.
Две стройни начала,
сълзи в сърцето на природата,
две слънчеви деца, 
лъчи на вечната хармония!


2001г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РоузМадърColdRevenge Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Еиа! 🌷
  • Чудесно е!
  • Безкрайно ти благодаря, ще се постарая тогава И да, вярно е това за стиха ти...
  • Не съм съгурен дали съм го публикувал някъде, но мисля че не...
    Следващите редове, са написани от мен, но сякаш са за теб...

    Стих

    Стихът ми, е всякога надежда!
    Лекува рани, бърше сълзи,
    плете живота с тънка прежда,
    нощем в ухото ти шепти.

    Пренася те в безкрайна шир.
    Пъстри ивици въображение,
    виждат в гьола бистър вир,
    а в идея, твърдо намерение.

    Стихът, приятел и слушател,
    не критикува нищо в теб.
    Той душевен покровител,
    очаква новия ти ред!

    Иван Иванов-Делиниколов
  • Благодаря ти Не вярвах, че ще се хареса стиха ми.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...