"Брезичките на уличката малка"
безцветно вече са изтляли
в очите наши като два въртопа
и в устните - диханно огледало.
Врата открехвам - широка,
ръка протягам - незакъсняла,
към дом със запечатан спомен
и мисли бистри, неподкупни.
Политам от цялостта излязла,
времето зяпнало, тихо спряло.
Картини зоват и напомнят
да пийна забрава за очи бездомни... ...