Две камъчета
"Брезичките на уличката малка"
безцветно вече са изтляли
в очите наши като два въртопа
и в устните - диханно огледало.
Врата открехвам - широка,
ръка протягам - незакъсняла,
към дом със запечатан спомен
и мисли бистри, неподкупни.
Политам от цялостта излязла,
времето зяпнало, тихо спряло.
Картини зоват и напомнят
да пийна забрава за очи бездомни...
Пророчество ли някой го измисли
за камъчета в река стихнали,
с отблясък от мрак, в страна друга,
в дом, където сърце нощува.
безцветно вече са изтляли
в очите наши като два въртопа
и в устните - диханно огледало.
Врата открехвам - широка,
ръка протягам - незакъсняла,
към дом със запечатан спомен
и мисли бистри, неподкупни.
Политам от цялостта излязла,
времето зяпнало, тихо спряло.
Картини зоват и напомнят
да пийна забрава за очи бездомни...
Пророчество ли някой го измисли
за камъчета в река стихнали,
с отблясък от мрак, в страна друга,
в дом, където сърце нощува.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
