29 мар. 2010 г., 17:24

Две лица

799 0 1

 

 

 

 

Две  лица

 

Виждаш  ли  лицата  ми

различни?

Показвам  ги  на  хората

обични.

Щом  изостря сетивата

се  рея,

влюбен  в  синевата!

Когато  свъся

вежди  черни,

приятелите  търся

верни.

Иначе  съм,

като  всички  хора,

които  срещаш 

там  на  двора.

Обикновен 

и  податлив 

нищо,че  изглеждам  див.

За  теб,

личице  едничко  пазя.

Изпълнено  е  то  с  любов!

Усмивка  ведра 

аз  не  газя

За  любовта  ти 

на  всичко  съм  готов!

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...