Mar 29, 2010, 5:24 PM

Две лица

  Poetry
795 0 1

 

 

 

 

Две  лица

 

Виждаш  ли  лицата  ми

различни?

Показвам  ги  на  хората

обични.

Щом  изостря сетивата

се  рея,

влюбен  в  синевата!

Когато  свъся

вежди  черни,

приятелите  търся

верни.

Иначе  съм,

като  всички  хора,

които  срещаш 

там  на  двора.

Обикновен 

и  податлив 

нищо,че  изглеждам  див.

За  теб,

личице  едничко  пазя.

Изпълнено  е  то  с  любов!

Усмивка  ведра 

аз  не  газя

За  любовта  ти 

на  всичко  съм  готов!

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...