Две лица
Виждаш ли лицата ми
различни?
Показвам ги на хората
обични.
Щом изостря сетивата
се рея,
влюбен в синевата!
Когато свъся
вежди черни,
приятелите търся
верни.
Иначе съм,
като всички хора,
които срещаш
там на двора.
Обикновен
и податлив
нищо,че изглеждам див.
За теб,
личице едничко пазя.
Изпълнено е то с любов!
Усмивка ведра
аз не газя
За любовта ти
на всичко съм готов!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados