29 mar 2010, 17:24

Две лица

  Poesía
797 0 1

 

 

 

 

Две  лица

 

Виждаш  ли  лицата  ми

различни?

Показвам  ги  на  хората

обични.

Щом  изостря сетивата

се  рея,

влюбен  в  синевата!

Когато  свъся

вежди  черни,

приятелите  търся

верни.

Иначе  съм,

като  всички  хора,

които  срещаш 

там  на  двора.

Обикновен 

и  податлив 

нищо,че  изглеждам  див.

За  теб,

личице  едничко  пазя.

Изпълнено  е  то  с  любов!

Усмивка  ведра 

аз  не  газя

За  любовта  ти 

на  всичко  съм  готов!

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....