Две луни

                            Срещнах те в случаен ден

                            и мислих си, че гледайки луната,

                            ще виждам теб, а ти ще виждаш мен…

                            но други пътища пое съдбата.

                            Идвах и си тръгвах, при теб се връщах.

                            Сърцето ми дочу камбана глухо да звъни,

                            но няма бе нощта и ням се гърчех!!!

                            Над мен небе горчиво, лееше сълзи.

                            Усмивки неразбрани,

                            прошепна: – Помогни,

                            но стой далеч от мойте рани,

                            от мойта орис и беди.

                            … А после тъмно. Две луни,

                            една пропадна –

                            върху топлите ми длани

                            за миг проблесна… и се скри!

                            И в тлеещите още съчки

                            утринно убежище намирах.

                            В изгубена игра с последни стъпки,

                            все пак по шекспирски умирах.