May 10, 2013, 11:15 AM

Две луни

  Poetry » Love
690 0 1

                                               Две луни

 

                            Срещнах те в случаен ден

                            и мислих си, че гледайки луната,

                            ще виждам теб, а ти ще виждаш мен…

                            но други пътища пое съдбата.

 

                            Идвах и си тръгвах, при теб се връщах.

                            Сърцето ми дочу камбана глухо да звъни,

                            но няма бе нощта и ням се гърчех!!!

                            Над мен небе горчиво, лееше сълзи.

 

                            Усмивки неразбрани,

                            прошепна: – Помогни,

                            но стой далеч от мойте рани,

                            от мойта орис и беди.

 

                            … А после тъмно. Две луни,

                            една пропадна –

                            върху топлите ми длани

                            за миг проблесна… и се скри!

 

                            И в тлеещите още съчки

                            утринно убежище намирах.

                            В изгубена игра с последни стъпки,

                            все пак по шекспирски умирах.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....