31 авг. 2007 г., 19:48

Две очи изгарящи

998 0 0

Две очи изгарящи



Гледам залеза с тъга в очите,

любовта залязва в моето сърце...

Гледам  здрача, тъмното, звездите...

и знам, че утре няма да съм същото момче!


Едни очи от далечината

изгарят моята душа.

Шепнат колко боли самотата,

удавена в една сълза.


Едни очи угасват в мрака

и блясъка им изчезва във мъгла.

Очите на онази готината кака

бяха най-прекрасни на света!


Когато моите очи я гледаха,

си мислеха: „Не е ли лъжа това,

че бог я е създал,

за да се изфука пред света?!"


Не е ли лъжа всичко това?

Не е ли лъжа тази красота?

Не е ли лъжа, че е изящна като звезда,

Събрала целия сексапил на света?


Залеза изчезва внезапно от града,

но мога да го видя скоро пак.

Но очите на онази кака,

ще потънат във всепоглъщащият мрак!


Тя ще бъде някъде далече,

ще чете тези редове

и ще знае, че никога вече

няма да види онова момче!


Времето безмилостно ще тече,

но красотата на нейните очи,

ще остане завинаги

като две алени звезди !!!

              

 Nick Dracula

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Городецки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...