Aug 31, 2007, 7:48 PM

Две очи изгарящи

  Poetry
990 0 0

Две очи изгарящи



Гледам залеза с тъга в очите,

любовта залязва в моето сърце...

Гледам  здрача, тъмното, звездите...

и знам, че утре няма да съм същото момче!


Едни очи от далечината

изгарят моята душа.

Шепнат колко боли самотата,

удавена в една сълза.


Едни очи угасват в мрака

и блясъка им изчезва във мъгла.

Очите на онази готината кака

бяха най-прекрасни на света!


Когато моите очи я гледаха,

си мислеха: „Не е ли лъжа това,

че бог я е създал,

за да се изфука пред света?!"


Не е ли лъжа всичко това?

Не е ли лъжа тази красота?

Не е ли лъжа, че е изящна като звезда,

Събрала целия сексапил на света?


Залеза изчезва внезапно от града,

но мога да го видя скоро пак.

Но очите на онази кака,

ще потънат във всепоглъщащият мрак!


Тя ще бъде някъде далече,

ще чете тези редове

и ще знае, че никога вече

няма да види онова момче!


Времето безмилостно ще тече,

но красотата на нейните очи,

ще остане завинаги

като две алени звезди !!!

              

 Nick Dracula

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Городецки All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...