25 июл. 2019 г., 23:16

Две пера се реят леко над земята 

  Поэзия
554 4 7

Сянката на птица моли да я пусна,
моли да я пусна в рая на сърцето.
Сенчице ефирна, с тъжните си устни 
нека те целуна. В алено да светят.

 

После ще те пусна. Знам, че е възможно
мъката ми черна с обич да прегърнеш.
В кървавото ложе острото на ножа
вместо теб, сестрице, нека да посърне.

 

После ще го счупим с гълъбова нежност.
Гълъбово-нежно в пух ще го завием.
Утре като тръгнем, друг да не пореже
болката, че птици станали сме ние.

 

Нека да целуна, сенчице изящна,
с тъжните си устни грозната ти рана.
Може да поискам (нищо че е страшно)
с птица във сърцето тука да остана.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??