6 сент. 2021 г., 20:02  

Две половини любов

475 0 1

Ледът във погледа ти разтопява.
Просмукваш се по вените ми до сърцето.
Но,  с него пулса ми се ускорява.
Рисува мечтите ни с устни в небето.
Подаряваш ми рози и мъжка опора,
и скъпи бижута в помпозна кутийка.
Той ме чака с букет мартаритки на двора
и делим сладолед с шоколад във фунийка.
Превръщаш лятото в спокойна зима.
Въртиш посоките, накриво да не стъпя.
Той спира времето, за да ме има
и спим в цветята отстрани на пътя.
Ухаеш на обич, тютюн и решителност
Предлагаш света на поднос под краката ми.
Но, с него се реем из друга действителност.
Събираме капчици блян от душата ми.
Укротяваш нежно  бурния ми нрав,
всяка моя клетка ти се подчинява.
Той поражда ревност в мен, и гняв.
Но, от дъното на себе си го обожавам.
Любовта ми твоя е, но наполовина.
Да бъда праведна днес се отричам.
А, чувствата прераждат се в рима.
Обичам Бога, но и Дявола обичам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...