Sep 6, 2021, 8:02 PM  

Две половини любов

  Poetry » Love
472 0 1

Ледът във погледа ти разтопява.
Просмукваш се по вените ми до сърцето.
Но,  с него пулса ми се ускорява.
Рисува мечтите ни с устни в небето.
Подаряваш ми рози и мъжка опора,
и скъпи бижута в помпозна кутийка.
Той ме чака с букет мартаритки на двора
и делим сладолед с шоколад във фунийка.
Превръщаш лятото в спокойна зима.
Въртиш посоките, накриво да не стъпя.
Той спира времето, за да ме има
и спим в цветята отстрани на пътя.
Ухаеш на обич, тютюн и решителност
Предлагаш света на поднос под краката ми.
Но, с него се реем из друга действителност.
Събираме капчици блян от душата ми.
Укротяваш нежно  бурния ми нрав,
всяка моя клетка ти се подчинява.
Той поражда ревност в мен, и гняв.
Но, от дъното на себе си го обожавам.
Любовта ми твоя е, но наполовина.
Да бъда праведна днес се отричам.
А, чувствата прераждат се в рима.
Обичам Бога, но и Дявола обичам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисерка Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...