Ледът във погледа ти разтопява.
Просмукваш се по вените ми до сърцето.
Но, с него пулса ми се ускорява.
Рисува мечтите ни с устни в небето.
Подаряваш ми рози и мъжка опора,
и скъпи бижута в помпозна кутийка.
Той ме чака с букет мартаритки на двора
и делим сладолед с шоколад във фунийка.
Превръщаш лятото в спокойна зима.
Въртиш посоките, накриво да не стъпя.
Той спира времето, за да ме има
и спим в цветята отстрани на пътя.
Ухаеш на обич, тютюн и решителност
Предлагаш света на поднос под краката ми.
Но, с него се реем из друга действителност.
Събираме капчици блян от душата ми.
Укротяваш нежно бурния ми нрав,
всяка моя клетка ти се подчинява.
Той поражда ревност в мен, и гняв.
Но, от дъното на себе си го обожавам.
Любовта ми твоя е, но наполовина.
Да бъда праведна днес се отричам.
А, чувствата прераждат се в рима.
Обичам Бога, но и Дявола обичам.
© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados