11 февр. 2011 г., 22:48

Две сенки

828 0 1

Слънцето надникна през раменете ни

и за последен път погали сенките ни -

сенките прегърнати.

А после тихо превали, за да заспи

и да сънува влюбените образи.

Нощта дойде и трая точно толкова,

колкото трае истинската нощ.

Не продължи по-дълго

от една целувка.

Това не е преструвка,

защото устните ни бяха слети цяла нощ.

 

 

И как желая от сега нататък

в живота ми да има отпечатък от твойта сянка,

независимо дали си пред или край фокуса на обектива.

Аз искам да те има в мойта снимка!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...