11.02.2011 г., 22:48

Две сенки

825 0 1

Слънцето надникна през раменете ни

и за последен път погали сенките ни -

сенките прегърнати.

А после тихо превали, за да заспи

и да сънува влюбените образи.

Нощта дойде и трая точно толкова,

колкото трае истинската нощ.

Не продължи по-дълго

от една целувка.

Това не е преструвка,

защото устните ни бяха слети цяла нощ.

 

 

И как желая от сега нататък

в живота ми да има отпечатък от твойта сянка,

независимо дали си пред или край фокуса на обектива.

Аз искам да те има в мойта снимка!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...