Слънцето надникна през раменете ни
и за последен път погали сенките ни -
сенките прегърнати.
А после тихо превали, за да заспи
и да сънува влюбените образи.
Нощта дойде и трая точно толкова,
колкото трае истинската нощ.
Не продължи по-дълго
от една целувка.
Това не е преструвка,
защото устните ни бяха слети цяла нощ.
И как желая от сега нататък
в живота ми да има отпечатък от твойта сянка,
независимо дали си пред или край фокуса на обектива.
Аз искам да те има в мойта снимка!
© Виолета Колева All rights reserved.