Feb 11, 2011, 10:48 PM

Две сенки

  Poetry » Love
826 0 1

Слънцето надникна през раменете ни

и за последен път погали сенките ни -

сенките прегърнати.

А после тихо превали, за да заспи

и да сънува влюбените образи.

Нощта дойде и трая точно толкова,

колкото трае истинската нощ.

Не продължи по-дълго

от една целувка.

Това не е преструвка,

защото устните ни бяха слети цяла нощ.

 

 

И как желая от сега нататък

в живота ми да има отпечатък от твойта сянка,

независимо дали си пред или край фокуса на обектива.

Аз искам да те има в мойта снимка!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...