Feb 11, 2011, 10:48 PM

Две сенки

  Poetry » Love
823 0 1

Слънцето надникна през раменете ни

и за последен път погали сенките ни -

сенките прегърнати.

А после тихо превали, за да заспи

и да сънува влюбените образи.

Нощта дойде и трая точно толкова,

колкото трае истинската нощ.

Не продължи по-дълго

от една целувка.

Това не е преструвка,

защото устните ни бяха слети цяла нощ.

 

 

И как желая от сега нататък

в живота ми да има отпечатък от твойта сянка,

независимо дали си пред или край фокуса на обектива.

Аз искам да те има в мойта снимка!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...