Гледам все пред мене снимки две стоят

и две жени ме гледат - съдят и мълчат.

Съвест моя? Не, по-скоро не разбрали,

две жени ме съдят, но мълчат.

Аз познах ги тези две красиви дами

и те познават ме добре.

Погледите са им някак празни,

от мен не крият своето лице.

Класа казват, по-нагоре все били,

а две жени са с детски номера,

две красиви снимки все във рамка,

но нищичко не виждам зад това.

От двете снимки хората къде са?

Къде зад гланца има топлина?

И зад модерните бутици

купихте ли си човещина?