Гледам снимка на Кафка:
опрян на една колона, засмян,
а до него - жена.
На друга снимка:
паметник на великия Достоевски.
Не изглежда велик,
нито пък паметник на себе си -
малко е тъжен и умислен,
преди да го напусне животът,
макар че не се знае
кой кого е напуснал.
Хората често вярват
твърде много
на очите и ушите си:
в очите на Достоевски
няма ужас -
ушите на Кафка се смеят.
© Петър Димитров Все права защищены