Петър1

37 результатов
  • Събеседникът

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Всички имена и събития са измислени, и всяко съвпадение с истински хора и събития е случайно.
    Голям човек. С рибарска лодка до Одеса и със самолет до Холандия. Трима дангалаци в тийнейджърска възраст и двама дядовци рибари.
    Лято е и имам сини очи.
    Кожата ми изгаря от силното слънце и се бели, после ...
      35 
  • Преди зората

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза
    Преди зората има зарево. Вчера небето беше яркочервено, предвещаваше силен вятър. Такъв беше и денят, силни ветрове, а после - и дъжд. Ветровете издухаха лошия въздух към океана, после дъждът изми калта. И светнаха плочките на тротоарите, лъснаха като нови, блесна и асфалта, осветен от светлините на ...   65 
  • Без думи

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    без думи
    вечери опушени
    безсънни, сгушени
    на пътя
    студ е вън ...
      150 
  • Черен пирон в сивото небе

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Една сутрин се събудих и го видях, на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали, и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като някакъ ...   122 
  • Бялата и като сварено яйце кожа

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Този път бях с бяла кола, малка някаква, Форд фиеста, или Пежо. Не успях да запомня марката, понеже много бързах, но запомних цвета: силно бял, ако въобще може да има силно бял цвят. Колата вървеше, гумите и с усилие бутаха пътя назад, а аз само я управлявах и не мислех за пътя и за нейното усилие, ...   187  14 
  • И никой не разбра кой беше отворил прозореца

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    В една ясна нощ, която още не се е случила, той върви през града, около два през нощта е. Пресича булеварда, зима е, и е голям студ, и духа силен северен вятър. Вятърът духа толкова силно, че ушите му са замръзнали, но това няма значение, понеже той допреди малко е пил с приятели, в една малка кръчм ...   171 
  • Диви звезди

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Диви звезди
    се оглеждат
    в паважа лъскав.
    Мокро е,
    ласкаво време. ...
      141 
  • Another

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Аудио чтение » Чтение - поэзия
    Another morning, January frost is out.
    Another lake of dreams I need to cross.
    Another hope is slowly going
    to be swallowed up, or fade away.
    And I am going to remember, ...
      456  12 
  • Любов на повикване

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Никога не се видели, явно така им било писано.
    Запознали се в някакъв сайт, от онези, знаете ги. В един от онези сайтове се запознали, където се срещат самотни души. После започнали и да си пишат, някак се харесали. А накрая се влюбили един в друг. Доста време продължила тяхната Интернет любов, писа ...
      251 
  • До този знак

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Ти ще вървиш напред,
    а миналото ще те дърпа,
    какво е бъдещето аз не знам.
    ти ще вървиш,
    а аз до онзи знак, ...
      184 
  • В нощ като тази

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    В нощ като тази,
    когато
    пиеш вино, сам,
    когато
    си обгърнат от мълчания, ...
      327  13 
  • Лозница на брега

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Лозница на брега
    - пътека в думите:
    разумните, безумните, и кротките,
    невидими са,
    само котките, ...
      198 
  • Те

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    На оцелелите раздаваха чадъри.
    Умрелите забравяха в несвяст.
    Без време остарелите избутваха,
    към пропастта. Но не успяха да изгонят всички млади.
    Децата им живеят на върха. ...
      162 
  • Ти знаеш

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    ти, наша любов,
    събудила днес тишината,
    ти, наша любов,
    красива си, пожелана,
    ти, наша любов, ...
      272 
  • Съседът Пол

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    -Здравей, Питър. Извинявай за безпокойството, бих желал да те помоля за услуга - малко се учудих, понеже едва се познавахме с моя съсед. Само понякога разменяхме по някоя дума, когато се засичахме на улицата, пред вратите на къщите си.
    -Няма проблеми, Пол – отговорих – Бих ти услужил с удоволствие, ...
      309 
  • Любов

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Един ден, както вървеше през пустинята, Мириам срещна красив младеж. Той беше войник, стотник, служеше в римския гарнизон, под командването на прокуратора Пилат. В този ден слънцето над Юдея светеше някак странно, не толкова изгарящо, лъчите му бяха нежни и галещи. Младата жена се прибра у дома, лег ...   383 
  • Възкръсвам

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Мълчанието е изкуство.
    Нека се прекръстим.
    От толкова ненужни думи
    омерзен, възкръсвам.
      244 
  • Кланица

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Литературные очерки
    Всеки път, докато се разминавахме с него в коридора гледах пръстите на ръцете му. Бяха необичайно къси и някак заоблени - като топчета накрая. Липсваха последните фаланги, както и ноктите. Поглеждах и лицето му, докато пушехме навън. Имаше тауирана сълза под лявото око, а на тила - голяма паяжина. П ...   301 
  • Стълбата

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Эссе
    "Политика" - чувах тази дума всеки ден по телевизията, по радиото. В къщи, на масата, и там я употребяваха постоянно. Аз обикновено седях под масата в кухнята и си мислех, че говорят за някаква стълба. Така ми звучеше тази непозната дума. А те се въодушевяваха, докато я повтаряха и потретваха, особе ...   333 
  • Кутийките на Пол

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Пол Гууд е тийм-лидер в една кланица. Там той отговаря за товаро - разтоварните дейности в транспортния отдел. Пол е на видима възраст от около петдесет, висок, с широки рамене, леко прегърбен. Един ден попитах Пол:
    - Пол, какво правиш, когато се прибереш от работа?
    Пол ми отговори, че не му остава ...
      607 
  • Един да научи

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Един да научи
    и всички ще знаят:
    какво ще се случи,
    къде ще е раят,
    кога ще сполучат, ...
      339  10 
  • Брегът

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Когато вечерта се плъзне - мокра,
    когато тръгне си денят,
    когато слънцето не ще те стопли
    тогава погледни брега:
    как е разсякъл синевата морска, ...
      314 
  • Глътка

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Глътка страст и капка красота:
    - Виждаш ли какво от мен остана?
    Скрих палежно всяка суета.
    Няма ме. И залезно пристанал,
    непрегърнал летни цветове, ...
      564  13  12 
  • Тук, при този бряг

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Няма нужда от поезия,
    няма нужда от тъги.
    Късно вечер нека слезем
    тук, при този бряг и си простим.
    Нека развълнувано морето ...
      312 
  • Когато няма

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Когато няма суета
    а мислите пътуват надалече
    тогава лятната тъга
    отстъпва ред на есента и вече
    приижда нощната река, ...
      489 
  • Исус на планината

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Вървях вече няколко дни. Там нямаше вода, знаех го. Нещо по-силно от мен, нещо обсебило съзнанието ми не ми даваше мира и ме караше да продължавам. Да не спирам да вървя точно натам. През пустинята - към върха.
    Аз от самото начало знаех, че ще стане така. Те не бяха готови. Искаха справедливост, а а ...
      340 
  • Дъжд заваля

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Дъжд заваля и спомена уми.
    Приятелю, навреме си дошъл.
    На времето подвластен си и ти.
    В прозореца се смее слънце.
      240 
  • Смъртта

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    От малък знам как изглежда смъртта. Първо я видях когато погребваха една леля на майка ми. Празнично облечената леля лежеше в една голяма дървена кутия. Възрастната жена приличаше на заспала. А всички, които бяха дошли да я видят плачеха. Някои - плахо и неуверено, други ридаеха безутешно. Помислих, ...   307 
  • Аз бях

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Запознах се с Матю преди може би петнадесет години. Тогава той беше около седемдесет и пет годишен. Родом от странджанско село, моят нов приятел ми каза, че живее повече от четирдесет години в чужбина. Каза ми и, че това е последното му идване в България.
    Говорихме си за живота му, разказа ми как е ...
      415 
  • Иън Джоунс

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Иън Джоунс е малък човек.
    Той е нисък, с малка глава, късо подстриган, леко посивял.
    Не знам дали е семеен, не съм го питал за това. Един ден, докато си говорихме видях на дясната му ръка татуировка. Татуировката беше прост надпис с големи готически букви: "Джейсън Джоунс: 1991-2011".
    Иън е добър чо ...
      445 
  • Късни мисли на разсъмване

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза
    Ако можех отново да се родя бих искал да съм същия.
    Звучи познато и обикновено, нали?
    Хората често търсят необикновеното под лъскава опаковка, в представите им новото е нещо, което ще ги направи по-различни. Но не и по-добри. За добрината рядко се говори и още по-рядко се мисли. Но... да тръгваме ве ...
      305 
  • Някой ден

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Един ден
    камбаните на ада ще замлъкнат.
    Тогава ще продам на сметка розовите очила.
    Онази клетка,
    дето ме отглеждаха във нея ...
      745  11  16 
  • В мъглата

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Джим Сафърингинсайлънс беше нисък мъж без врат, червендалест, половин ирландец и половин англичанин.
    Той беше неуверен, на средна възраст, работещ и отговорен. И като всеки истински британец - нещастен и незадоволен.
    Джим обаче не споделяше тази си незадоволеност с никого, дори и с майка си - Вики Л ...
      336 
  • Красиво е

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Красиво е на залеза небето
    рубинено – вещае ветрове.
    В копринената нощ морето
    раздиплило е свойте цветове
    загадъчни. То тайните си лесно ...
      383 
  • Безследно

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Безследно неизчезнал ще се върна,
    за да оставя в лятото следа.
    Тук всяка непогалена вълна
    очаква мен и моята прегръдка.
    Морето е завинаги мечта. ...
      394  10 
  • Последният

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Бягаше, не – тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу – ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си – и тя потна. Нищо, ще издържи, ще стигне финала - макар и осми. По- точно последен – на из ...   279 
  • Никога

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Някога при морето ходехме,
    плувахме, гмуркахме се.
    И скришом пушихме цигари.
    Горещи пясъци краката изгаряха
    докато намерим джапанките. ...
      247 

© 2003-2020, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.