Петър1

46 результатов
  • Коя е тя?

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза
    Някой би казал, че тази история не се е случила. Няма да спорим с него. Друг би повярвал, без да задава въпроси. С него бихме се съгласили. Хората често са склонни да задават твърде много въпроси, да обвиняват невинните, както и да не виждат невидимото. Но нека не им се сърдим, те – хората, просто н ...   130 
  • Черен пирон в сивото небе

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Една сутрин се събудих и го видях, на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали, и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като някакъ ...   81 
  • Бялата и като сварено яйце кожа

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Този път бях с бяла кола, малка някаква, Форд фиеста, или Пежо. Не успях да запомня марката, понеже много бързах, но запомних цвета: силно бял, ако въобще може да има силно бял цвят. Колата вървеше, гумите и с усилие бутаха пътя назад, а аз само я управлявах и не мислех за пътя и за нейното усилие, ...   142  14 
  • И никой не разбра кой беше отворил прозореца

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    В една ясна нощ, която още не се е случила, той върви през града, около два през нощта е. Пресича булеварда, зима е, и е голям студ, и духа силен северен вятър. Вятърът духа толкова силно, че ушите му са замръзнали, но това няма значение, понеже той допреди малко е пил с приятели, в една малка кръчм ...   140 
  • Разказ преди заспиване

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Обичам да почета, преди заспиване. Понякога очите ми са много уморени, тогава просто си лягам, затворила очи и си мисля. Мисля си, за места, които бих искала да посетя, мисля си за хора, които са преминали през живота ми. Мисля си за моите цветя. За детето, което толкова желая, а все още го няма, съ ...   183  19 
  • Живот

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    > Хора,
    >
    > искам рождества,
    >
    > не искам смърт. ...
      100 
  • Диви звезди

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Диви звезди
    се оглеждат
    в паважа лъскав.
    Мокро е,
    ласкаво време. ...
      106 
  • Преживелици

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза
    Първото изречение. Най-трудното. Началото, за което ще завържем въжето на разказа.
    Малко пресилено е това завързване. Но все пак...
    Пътувам. В междуградска маршрутка. Маршрутка е, понеже пътува по маршрут. А междуградска...досетихте се. Излизаме от областния град, казва се Бургас. Шофьорът, мургав б ...
      166  12 
  • Камъкът

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Докосваш
    леко
    този топъл камък:
    и той живял е,
    някога отдавна. ...
      155 
  • В тази земя

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    В тази земя
    е всичко записано:
    кости и семе,
    киша и кал.
    В тази земя, ...
      103 
  • Another

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Аудио чтение » Чтение - поэзия
    Another morning, January frost is out.
    Another lake of dreams I need to cross.
    Another hope is slowly going
    to be swallowed up, or fade away.
    And I am going to remember, ...
      376  12 
  • Джуджето Недоноско

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза
    "Имало едно време едно джудже. То се казвало...
    Не, почакайте! Ще започна отново:
    Имало едно време едно джудже. То се казвало Носко”
    - Ама че име за джудже?
    - Какво пък е това име? ...
      154 
  • Животът е фиеста

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Не толкова далече,
    просто вчера,
    и слънцето е там,
    изгрява и лудува,
    навсякъде е лято, ...
      150 
  • Синтези

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Ето:
    изгря слънце,
    над рамото ти се показа.
    далечно слънце е,
    а как ни топли само... ...
      121 
  • Иконата

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    > Ръцете на роб са дълбали
    >
    > пласт върху пласт
    >
    > по лицето ми... ...
      139 
  • Като сълза насън

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    като сълза насън ще се отрониш,
    и после всичко ще забравиш,
    а нощта
    ще се надбягва с теб,
    и някой ще те моли, ...
      170 
  • В нощ като тази

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    В нощ като тази,
    когато
    пиеш вино, сам,
    когато
    си обгърнат от мълчания, ...
      292  13 
  • Лозница на брега

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Лозница на брега,
    пътека в думите:
    разумните, безумните, и кротките,
    невидими са,
    само котките, ...
      176 
  • Ти знаеш

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    ти, наша любов,
    събудила днес тишината,
    ти, наша любов,
    красива си, пожелана,
    ти, наша любов, ...
      242 
  • Ще изтръгнем

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    На Борис Виан
    Ще изтръгнем всички сърца.
    Без изключение.
    Оцелели няма да има.
    Какво приключение!... ...
      287 
  • Тук идва слънцето

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Тук идва слънцето,
    вълшебен февруари
    (то времето навярно изпревари).
    Тук идва времето
    (оголва темето), ...
      168 
  • Съседът Пол

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    -Здравей, Питър. Извинявай за безпокойството, бих желал да те помоля за услуга - малко се учудих, понеже едва се познавахме с моя съсед. Само понякога разменяхме по някоя дума, когато се засичахме на улицата, пред вратите на къщите си.
    -Няма проблеми, Пол – отговорих – Бих ти услужил с удоволствие, ...
      289 
  • Любов

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Един ден, както вървеше през пустинята, Мириам срещна красив младеж. Той беше войник, стотник, служеше в римския гарнизон, под командването на прокуратора Пилат. В този ден слънцето над Юдея светеше някак странно, не толкова изгарящо, лъчите му бяха нежни и галещи. Младата жена се прибра у дома, лег ...   374  21 
  • Откъснато

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Вали и късно е, а всъщност - рано.
    Откъснато, търкули се небето.
    На клончето отсреща кацна врана,
    снегът затрупа мъката, и - ето,
    че този пухкав сняг вали и в мене. ...
      253 
  • Възкръсвам

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Мълчанието е изкуство.
    Нека се прекръстим.
    От толкова ненужни думи
    омерзен, възкръсвам.
      213 
  • Кланица

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Литературные очерки
    Всеки път, докато се разминавахме с него в коридора гледах пръстите на ръцете му. Бяха необичайно къси и някак заоблени - като топчета накрая. Липсваха последните фаланги, както и ноктите. Поглеждах и лицето му, докато пушехме навън. Имаше тауирана сълза под лявото око, а на тила - голяма паяжина. П ...   270 
  • Стълбата

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Эссе
    "Политика" - чувах тази дума всеки ден по телевизията, по радиото. В къщи, на масата, и там я употребяваха постоянно. Аз обикновено седях под масата в кухнята и си мислех, че говорят за някаква стълба. Така ми звучеше тази непозната дума. А те се въодушевяваха, докато я повтаряха и потретваха, особе ...   311 
  • И този ден

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    И този ден,
    тук, на планетата
    бавно се сви,
    стопи, замръзна.
    Като голяма капка, ...
      279 
  • Кутийките на Пол

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Пол Гууд е тийм-лидер в една кланица. Там той отговаря за товаро - разтоварните дейности в транспортния отдел. Пол е на видима възраст от около петдесет, висок, с широки рамене, леко прегърбен. Един ден попитах Пол:
    - Пол, какво правиш, когато се прибереш от работа?
    Пол ми отговори, че не му остава ...
      579 
  • Един да научи

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Един да научи
    и всички ще знаят:
    какво ще се случи,
    къде ще е раят,
    кога ще сполучат, ...
      303  10 
  • Български дневници: Дрога

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Сутринта го намерили на една пейка. Бил почти вкочанен от студа. Една съседка отишла до тях и казала на майка му и брат му къде го е видяла. Те отишли да си го приберат. Бил още жив. След няколко месеца щял да влезе в казармата. Моряк във Варна. Неговата мечта. На клетвата щял да се прибере у дома. ...   171 
  • Брегът

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Когато вечерта се плъзне - мокра,
    когато тръгне си денят,
    когато слънцето не ще те стопли
    тогава погледни брега:
    как е разсякъл синевата морска, ...
      296 
  • Тишина

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Тихо стъпва тишината,
    стъпките и чезнат в мрака.
    Някой идва неочакван,
    друг си тръгва - пожелан.
      226 
  • Тук, при този бряг

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Няма нужда от поезия,
    няма нужда от тъги.
    Късно вечер нека слезем
    тук, при този бряг и си простим.
    Нека развълнувано морето ...
      284 
  • Когато няма

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поэзия
    Когато няма суета
    а мислите пътуват надалече
    тогава лятната тъга
    отстъпва ред на есента и вече
    приижда нощната река, ...
      456 
  • Исус на планината

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Вървях вече няколко дни. Там нямаше вода, знаех го. Нещо по-силно от мен, нещо обсебило съзнанието ми не ми даваше мира и ме караше да продължавам. Да не спирам да вървя точно натам. През пустинята - към върха.
    Аз от самото начало знаех, че ще стане така. Те не бяха готови. Искаха справедливост, а а ...
      325 
  • Смъртта

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    От малък знам как изглежда смъртта. Първо я видях когато погребваха една леля на майка ми. Празнично облечената леля лежеше в една голяма дървена кутия. Възрастната жена приличаше на заспала. А всички, които бяха дошли да я видят плачеха. Някои - плахо и неуверено, други ридаеха безутешно. Помислих, ...   281 
  • Аз бях

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Запознах се с Матю преди може би петнадесет години. Тогава той беше около седемдесет и пет годишен. Родом от странджанско село, моят нов приятел ми каза, че живее повече от четирдесет години в чужбина. Каза ми и, че това е последното му идване в България.
    Говорихме си за живота му, разказа ми как е ...
      402 
  • Иън Джоунс

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рассказы
    Иън Джоунс е малък човек.
    Той е нисък, с малка глава, късо подстриган, леко посивял.
    Не знам дали е семеен, не съм го питал за това. Един ден, докато си говорихме видях на дясната му ръка татуировка. Татуировката беше прост надпис с големи готически букви: "Джейсън Джоунс: 1991-2011".
    Иън е добър чо ...
      418 
  • Късни мисли на разсъмване

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза
    Ако можех отново да се родя бих искал да съм същия.
    Звучи познато и обикновено, нали?
    Хората често търсят необикновеното под лъскава опаковка, в представите им новото е нещо, което ще ги направи по-различни. Но не и по-добри. За добрината рядко се говори и още по-рядко се мисли. Но... да тръгваме ве ...
      273 

© 2003-2019, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.