30 нояб. 2025 г., 13:01

Две вселени

105 0 0

Съдби преплетени веднъж

не могат да се разделят.

Две вселени – жена и мъж,

обвързани са в малък свят.

 

Един от друг далеч ли са,

заедно пази ги безкраят.

Веднъж дочули му гласа,

как да се намерят – знаят.

 

Заедно вече съществуват,

посоките в едно събрали,

и през времето общуват,

един на друг света си дали.

 

Свят е, който се преражда

в очите любими всеки път.

Една неутолима жажда –

взаимна обич е светът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...