Две вселени
Съдби преплетени веднъж
не могат да се разделят.
Две вселени – жена и мъж,
обвързани са в малък свят.
Един от друг далеч ли са,
заедно пази ги безкраят.
Веднъж дочули му гласа,
как да се намерят – знаят.
Заедно вече съществуват,
посоките в едно събрали,
и през времето общуват,
един на друг света си дали.
Свят е, който се преражда
в очите любими всеки път.
Една неутолима жажда –
взаимна обич е светът.
© Мирослав Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used