Nov 30, 2025, 1:01 PM

Две вселени

  Poetry
104 0 0

Съдби преплетени веднъж

не могат да се разделят.

Две вселени – жена и мъж,

обвързани са в малък свят.

 

Един от друг далеч ли са,

заедно пази ги безкраят.

Веднъж дочули му гласа,

как да се намерят – знаят.

 

Заедно вече съществуват,

посоките в едно събрали,

и през времето общуват,

един на друг света си дали.

 

Свят е, който се преражда

в очите любими всеки път.

Една неутолима жажда –

взаимна обич е светът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...