Двестa звезди

Майска вечер сред балкана -
дъх на свежи, уханни цветя
Един връх  стои сред океана
от тръпнеща, кървава гора!

Над него скръбно чернее
и плаче със сълзи небето.
Вятърът мълчи, сам немее
и слуша на земята сърцето.

А то бие, бие учестено
с кръвта на двеста герои
и свети небето, озарено
от кървавите й порои.

Отново вечерта настава
и тихо зъзне в смут Балкана.
А пожълтялата морава
е цяла в светлина обляна.

Над Враца, над гордия скат,
над всички родни земи
пламти един ореол свят
от двеста огнени звезди!

Те изгоряха, дадоха искрата
на пожара в хорските души
и хвърлиха се  в небесата
с порива на гордите орли.

Спи земята, в сън немее
морно диша, и пръхти
Гор небето ясно грее
с двеста огнени звезди!