Jun 3, 2006, 9:31 AM

Двеста звезди

  Poetry
1.2K 0 0

Двестa звезди

Майска вечер сред балкана -
дъх на свежи, уханни цветя
Един връх  стои сред океана
от тръпнеща, кървава гора!

Над него скръбно чернее
и плаче със сълзи небето.
Вятърът мълчи, сам немее
и слуша на земята сърцето.

А то бие, бие учестено
с кръвта на двеста герои
и свети небето, озарено
от кървавите й порои.

Отново вечерта настава
и тихо зъзне в смут Балкана.
А пожълтялата морава
е цяла в светлина обляна.

Над Враца, над гордия скат,
над всички родни земи
пламти един ореол свят
от двеста огнени звезди!

Те изгоряха, дадоха искрата
на пожара в хорските души
и хвърлиха се  в небесата
с порива на гордите орли.

Спи земята, в сън немее
морно диша, и пръхти
Гор небето ясно грее
с двеста огнени звезди!


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...