6 окт. 2020 г., 20:29

Двете

432 0 0

 

Луната е на пост

и ще остане дълго там.

Студено е и в стаята уютна.

Залисвам се в пореден епизод -

за чужди драми,

Стивън Кинг не писва.

Все пак, благодаря -

не е кой знай какво,

но всяко междуредие -

държи ме будна.

Забавя дишането ми,

като прочетено писмо,

дали да го изхвърля

като улика безмълвна.

Отгоре всичко е като клише

и затова тъй вярно.

Познавам всички страхове,

преди взрива кошмарен.

Ще оцелее някой бог

за контрапункт на злото.

Луната ще напише некролог,

ако заспя си кротко.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...