Луната е на пост

и ще остане дълго там.

Студено е и в стаята уютна.

Залисвам се в пореден епизод -

за чужди драми,

Стивън Кинг не писва.

Все пак, благодаря -

не е кой знай какво,

но всяко междуредие -

държи ме будна.

Забавя дишането ми,

като прочетено писмо,

дали да го изхвърля

като улика безмълвна.

Отгоре всичко е като клише

и затова тъй вярно.

Познавам всички страхове,

преди взрива кошмарен.

Ще оцелее някой бог

за контрапункт на злото.

Луната ще напише некролог,

ако заспя си кротко.