6.10.2020 г., 20:29

Двете

426 0 0

 

Луната е на пост

и ще остане дълго там.

Студено е и в стаята уютна.

Залисвам се в пореден епизод -

за чужди драми,

Стивън Кинг не писва.

Все пак, благодаря -

не е кой знай какво,

но всяко междуредие -

държи ме будна.

Забавя дишането ми,

като прочетено писмо,

дали да го изхвърля

като улика безмълвна.

Отгоре всичко е като клише

и затова тъй вярно.

Познавам всички страхове,

преди взрива кошмарен.

Ще оцелее някой бог

за контрапункт на злото.

Луната ще напише некролог,

ако заспя си кротко.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...