Двете
Луната е на пост
и ще остане дълго там.
Студено е и в стаята уютна.
Залисвам се в пореден епизод -
за чужди драми,
Стивън Кинг не писва.
Все пак, благодаря -
не е кой знай какво,
но всяко междуредие -
държи ме будна.
Забавя дишането ми,
като прочетено писмо,
дали да го изхвърля
като улика безмълвна.
Отгоре всичко е като клише
и затова тъй вярно.
Познавам всички страхове,
преди взрива кошмарен.
Ще оцелее някой бог
за контрапункт на злото.
Луната ще напише некролог,
ако заспя си кротко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени