Боли ме, че не виждаш
как сърцето ми плени.
Но аз си го възвърнах,
сега, за жалост, твоето гори.
Боли ме, че не вдишваш
от своя собствен аромат,
който аз така небрежно
кръстих "моят свят".
Боли ме, че се криеш зад завесите,
стените на тъгата.
Но повече боли ме,
че си поредната душа,
която напусна моя "дворец на любовта".
© Теодора Велева Все права защищены