18 ago 2018, 20:28

Дворец на любовта

Poesía » De amor, Verso libre

857 1 2

Боли ме, че не виждаш
как сърцето ми плени.
Но аз си го възвърнах,
сега, за жалост, твоето гори.

Боли ме, че не вдишваш
от своя собствен аромат,
който аз така небрежно
кръстих "моят свят".

Боли ме, че се криеш зад завесите,
стените на тъгата.
Но повече боли ме,
че си поредната душа,
която напусна моя "дворец на любовта".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

*отзиви моля*

Comentarios

goblenka (Маргарита Ангелова)

Забрави! Не всеки заслужава място в твоя дворец!

2018-08-19T09:11:14+03:00
LiaNik (И.К.)

Скъпа Теодора, добре дошла! Моите отзиви, ще са: Пиши още така и влагай сърце мила, не се скъпи!

2018-08-18T20:56:13+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0