Боли ме, че не виждаш
как сърцето ми плени.
Но аз си го възвърнах,
сега, за жалост, твоето гори.
Боли ме, че не вдишваш
от своя собствен аромат,
който аз така небрежно
кръстих "моят свят".
Боли ме, че се криеш зад завесите,
стените на тъгата.
Но повече боли ме,
че си поредната душа,
която напусна моя "дворец на любовта".
© Теодора Велева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
