Животът ми се счупи като чаша...
разля по пода спомени и дати.
Едни добри, а повечето лоши,
хора близки и точно толкоз непознати.
Парчетата редя като на пъзел,
на мартенско време картина.
Прикрепвм ги, но все остава възел,
хаос от сегашно и време, което отмина.
Кръпка до кръпка, шев след шева...
заприличва на цяло плашило.
Там някъде съм права... после неизбежно греша
от разбити мечти и успехи гъмжило. ...